На тази страница ще отговаряме на задавани към нас въпроси  свързани като цяло с детайлинга, продуктите, които предлагаме и начина на работата с тях! Въпросите си може да задавате във формата за връзка с нас!

Сигурно няма да можем да отговорим на всички, но тези които се повтарят, ще публикуваме тук! 

  ? №1 Може ли да ми изясните разликата между гъба с вълнен косъм, такава от пяна и микрофибърна гъба, коя е по-режеща, коя оставя по-малко холограми и коя е по-добра?

 Гъбите за професионално полиране са няколко вида и са различни по твърдост,плътност и са с най-различни по  форма контактни повърхности. Тяхната контактна повърхност може да бъде гладка, гофрирана или с други причудливи форми.

Целта на всички е една , да полират лака до съвършенство с подходяща паста за целта, преминавайки през всички фази на полирането: шлайфане, полиране и ултра полиране.

„Foam polishing pad“-гъбата от пяна е два вида “closed cell foam pad” - гъба със затворени пори и „open cell foam pad”- гъба с отворени пори. Свойствата на тези гъби са различни заради тази им структура.

В зависимост от търсеният ефект и това с каква паста се работи се избира и подходяща гъба. “open cell foam pad” по-често се избира при работа с по-абразивни пасти, за да се задържат абразивните частици в порите на гъбата и да има по-дълготрайно време на работа с едно намазване с паста, а изшлайфаните частици лак да се натрупват в порите на гъбата или да се изхвърлят настрани, ако се полира под наклон, като естествено тя се почиства с четка по време на работа, когато пастата вече изсъхне.

Този вид гъби са по-агресивни като „cutting effect”( рязане на лака или описано с други думи, абразивно шлайфане), докато „closed cell foam pad” е подходяща за същинският полиращ процес и работа с по-леко абразивни пасти и в повечето случай с по-втечнени.

Въпреки, че повечето гъби за финалните процеси на полиране и отстраняване на холограми са супер меки те са именно „open cell foam pad”, защото винаги финалните пасти са много втечнени, а в случай на фино полиране и отстраняване на холограми гъбата никога не трябва да остава суха и именно „open cell foam pad” осигурява този ефект.

Не винаги тези характеристики на гъбите са критерии за избора при работа, също зависи и твърдостта на лаковото покритие, което се обработва и затова в повечето случай се тества коя гъба най-добре работи в конкретен случай и при работа дава повече положителни резултати, отколкото да оставя остатъчни драскотини от самата нея по лака при работа.

„Wool Compounding pad“- гъба от агнешка вълна. Както подсказва и определението за нея „ Compounding”, то това е гъба използвана за най-агресивните процеси при полирането - шлайфането, когато се работи с най-абразивни пасти с цел по-бързо отстраняване на дефектите и премахване на по-дебел слой от лака.

Разбира се, че тази гъба оставя много дефекти от самата нейна структура, тъй като тя в повечето случай е от истинска агнешка вълна, а именно тя е с доказан 30 % по-силен „cutting effect” от всяка друга гъба, дори независимо от пастата с която се ползва.

С нея се търси бързина при отстраняването на дефекти, а след работа с нея естествено се продължава с други гъби и пасти, за да се изглаждат дефектите по лаковото покритие. Всички гъби оставят дефекти(микродраскотини, холограми и др.), но ефекта е зависещ и от ползваните пасти.

Не може да се каже тази или онази гъба оставя повече дефекти, защото зависи от ползваната паста, от времето на полиране с нея и в много случай от техниката на работа на човека, който полира.

 „Microfiber pad“- микрофибърни гъби. Те определено са нововъведения в областта и са доста по-специфични от всички останали. Те също са различни видове, според дължината и дебелината на микрофибърните нишки изграждащи контактната им повърхност.

Техните микрофибърни нишки задържат пастите при работа и значително увеличават времето, в което да работи една паста, което спестява и продукт и резултата е винаги повърхност с по-малко дефекти.

Те са подходящи, както за орбитални, така и за ротационни машини. Доста по-издръжливи са при работа и затова е оправдана и по-високата им цена от на другите.

 Не може да се определи коя гъба е по-добра, защото всяка е с различно предназначение и според ползваната паста дава различни резултати. Примерно, пастата „Fixer” на CarPro е нанополираща паста и с различна гъба, работи различно. С по-твърда и агресивна гъба, работи абразивно, а с по-мека гъба полиращо.

Плътността на всички гъби е различна и също е от значение, но избора на плътност се прави според вида на лаково покритие, което ще се обработва, а то е индивидуално всеки път.

Определено е добре да имате повече и различни гъби в наличност, за да сте винаги подготвени за повърхността, която ще обработвате. Най-същественото като цяло, а и се подразбира, че по-мек лак се обработва с по-мека гъба, а по-твърдият с по-твърда, като  и при по-абразивните процеси се ползва по-твърда, а при полиращите по-мека гъба.

 За да се ползва по-дълго време всяка гъба се измива старателно след работа, а колко пъти може да се ползва, зависи от качеството на гъбата, като естествено по-евтините аналози са с много кратък живот, разкъсват се и раздробяват на парчета, а скъпите оправдават цената си с качествената пяна или материал, от който са изработени и с по-дългото им време на ползване при работа.

Гъбите за абразивно полиране се изхабяват по-бързо, което е нормално, защото все пак абразивната паста шлайфа лака, но и контактуваща с лака повърхност на самата гъба също се раздробява от абразивните частици.

 ? №2 Кои вакси или сийлънти са по-добри, течните или твърдите?

Агрегатното състояние на тези продукти, няма отношение към тяхното качество, просто съставките са такива, че при някои формата, било тя течна или твърда е по-удачна като вариант за самият продукт.

Много от тези препарати са комбинация от съставки, полимери, карнауба, силициев оксид и др.

Качеството е критерият, по който се избира един такъв продукт за защита на лака, но също е важен и начина на употреба и кое ще е по-приятно, като занимание за ползващият препарата. Има хора които харесват течните продукти, заради  бързината на нанасяне и съответно забърсване и други, които харесват продуктите от старата школа, а именно твърдите вакси или сийлънти.

Всички тези препарати имат подчертани свойства в зависимост от съставките им и точно по тези критерии, човек избира кое е най-подходящо за неговият автомобил. Винаги трябва да сте работили поне с една вакса или сийлънт, за да имате база за сравнение в следващи случаи, когато купувате различен продукт и тогава да се прецени, кое по ви допада като ефект, трайност и т.н.

Трайността на всеки един подобен продукт е зависеща от експлоатацията и грижата за автомобила и по-скоро начина на миене и препаратите, които се ползват за целта, като посочената трайност на защита на всеки продукт е такава, само при правилна поддръжка на лака.

 ? №3 В крайна сметка коя е по-добрата защита от ваксата, сийлънта и перманентното покритие, нали все пак всички препарати са за това?

След всяко пастиране и полиране на автомобила или за поддръжка на лака е препоръчително да се постави защита върху лака, за да го предпазва от различни лошо влияещи му фактори, които ще влошат неговият блясък или ще са предпоставка за появата на нежелани дефекти.